ЖИВА (ЗА МАЛКО)
Той винаги казва ми “да” и казва, “За теб ще умра.” Не ми се ядосва и плахо докосва ме сякаш ще се разтопя. Не дава да ходя сама, спестява ми яд и тъга, но нещо той чувства ли? Аз крещя, той мълчи. Искам да видя искра!
Не знам какво ли ми става - като получавам всичко от него почвам да бягам. Бягам от него или бягам от мене? Оo, бейби бой, опитах да ми дреме.
И казват ми, “Лина, не го мисли, добър е той.” Но той не е ти! Върви по мен, държи се като фен, но теб поне не те е страх от мен.
Ти винаги казваш това, което ти е на ума, не ми го спестяваш, ръка ми подаваш, но знаеш, че мога сама! И води ме твоята искра през пламъци и през мъгла. Очите ти ледени в огъня вперени знаят, че аз не горя.
Момче, разбий ме вербално и нека е гадно, да се почувствам жива за малко. Знам че усещаш и знам че се сещаш как ми влияеш. Спри да ме тестваш!
И казват ми, “Лина, не го мисли, добър е той.” Но той не е ти! Върви по мен, държи се като фен, а теб поне не те е страх от мен.
Ти винаги казваш това, което ти е на ума, не ми го спестяваш, ръка ми подаваш, но знаеш, че мога сама! И води ме твоята искра през пламъци и през мъгла. Очите ти ледени в огъня вперени знаят, че аз не горя.
И ще те търся завинаги ако мога! Искам да зная кой си, за Бога! Тръгвам да бягам през лед и огън и сякаш всеки ден призраци гоня. И само ти знаеш как да ме излекуваш. И ти всяка нощ ли мене сънуваш? Дай ми един знак ако ме чуваш! Бавно се сещам, че не съществуваш...