XRiS: Чувам, че идваш Пак в 3 през нощта. Казваш “само за малко,” но оставяш следа.

Linsho: Връщам се, не е редно, но си навик лош. Казваме - този път последно, но идва следващата нощ.

Linsho & XRiS: Грешка след грешка, пак сме тук. Дали търсим изход? Завърта се същия кръг.

Linsho: Краят е тих, никой не чува. XRiS: Защо си те причиних? Направѝ ми услуга -

забравѝ пак за мен, за да мога да мисля, че без теб съм добре. Болката пак утихва.

Искам те, но да сложа ли край?

XRiS: Знам ти всяка мисъл. Този път ще спра, но щом останеш близо не мога да устоя.

Linsho: Бавно и в мъки изчерпва се смисъла. Минаха месеци… XRiS: Кой ли чувства вина?

Linsho & XRiS: Грешка след грешка, пак сме тук. Дали търсим изход? Завърта се същия кръг.

Linsho: Краят е тих, Никой не чува. XRiS: Защо си те причиних? Направѝ ми услуга -

забравѝ пак за мен, за да мога да мисля, че без теб съм добре. Болката пак утихва.

Искам те, но да сложа ли край?

Linsho: Този път не ме спирай, остави ме да тръгна.

XRiS: Този път няма да тичам, няма да те върна.

Linsho & XRiS: Ако пак се обърнем всичко ще е същото. Може би раздялата е щастливия ни край.