Езика ми изтръпна да седи зад зъбите ми всеки път. И устната ми ме боли, че я прехапвам само да не си крещим. Уморих си аз клепачите от това, че все затварям си очите. Ръката ми схвана се да пише тъпи песни, скъпи, все за теб.

Все за теб, все за теб. Питам те въпросите, които ти не питаш мен. Все за теб, все за теб. Губя се, изгубих се в опита да бъда с теб.

И егото ми сърди се, че го преглъщам, само за да си добре. Ината ми остави ме, че пренебрегвам го отново всеки ден. Характера ми мрази ме, защото всичко, което правя не е мен. Разума забрави ме, че скъпи писна му да мисли все за теб,

Все за теб, все за теб. Питам те въпросите, които ти не питаш мен. Все за теб, все за теб. Губя се, изгубих се в опита да бъда с теб.

Това е последна песен, която пиша за тебе и вече май е време да поговориме за мен. Сега е моят момент и обещавам, че това е последен ред, който пиша аз за тебе

Все за теб, все за теб. Чудя се какво съм правила със теб въобще? Все за теб, все за теб. Чувам те, а ти ще ме чуеш само ако говорим пак за теб.